ПГИ "Д-р Иван Богоров"

Обявяване на независимостта на България

Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред забележителните събития в новата българска история.

Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., увенчава войната на Русия за българското освобождение с възстановяването на държавата ни. Само три месеца по-късно клаузите на Берлинския договор разпокъсват Санстефанската територия и предопределят съдбата на освободена България.

Стремежът на младата българска държава бе да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки самостоятелния си характер. Васалната зависимост не се и споменава в Търновската конституция.

 След Съединението Българската държава не е призната юридически за самостоятелна в международните отношения.

Към края на първото десетилетие на ХХ в. се очертават благоприятни международни условия за обявяването на независимостта. България се очертава като най-бързо проспериращата балканска държава – Икономическото чудо на Европа, а васалитетът е напълно фиктивен. Нужно е само да се поставят действията й в синхрон с разнопосочните цели на Великите сили.

Благоприятстващ обявяването на Независимостта е избухналата на 6 септември 1908 г. стачка на Източните железници, принадлежащи на Турция, а всъщност – собственост на компанията за построяването и експлоатацията им. Българските власти се възползват от стачката, за да сложат ръка върху железниците на територията на страната ни. Железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно.

Към обстоятелствата, допринесли за обявяването на независимостта е и скандалът на 30 август 1908 г. с българския дипломатически агент в Цариград Иван Гешов, който не е поканен на празненството по случай рождения ден на султана – под претекст, че не е представител на суверенна държава. Гешов апелира София да използва случая за провъзгласяване независимостта на България. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Назрява разривът. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили.

В Цариград преобладава германското влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария готви анексията на окупираната по силата на Берлинския договор турска провинция Босна и Херцеговина. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си.

При така стеклите се обстоятелства българското правителство трябва само да избере подходящия момент за обявяване на акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. Взема се решение тържественият акт на обявяване на Независимостта да изпревари намерението на Австо-Унгария.

На 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в старата столица Велико Търново България отхвърля васалната си зависимост от Турция и провъзгласява пълен държавен суверенитет. Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита Манифест за провъзгласяване на независимостта.